Contents Page
(English)
ажмите здесь,
чтобы
вернуться к
странице с
содержанием
(на русском
языке)
1. ДА ЖИВЕЕШ С БОЛЕСТТА НА ГОШЕ
2. КАКВА Е ИСТОРИЯТА НА БОЛЕСТТА НА ГОШЕ?
3. КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА БОЛЕСТТА НА ГОШЕ?
4. КАКВО СТАВА КОГАТО СЕ НАТРУПАТ КЛЕТКИ НА ГОШЕ?
6. ГОШЕ КЛЕТКИТЕ В ЧЕРНИЯ ДРОБ
7. ГОШЕ КЛЕТКИТЕ В КОСТНИЯ МОЗЪК
8. ИМА ЛИ ТИПИЧЕН ГОШЕ ИНДИВИД?
9. КАКВО Е ТИП 1 БОЛЕСТ НА ГОШЕ?
СИМПТОМИ НА ТИП 1 НА БОЛЕСТТА НА ГОШЕ
10. КАКВО Е ТИП 2 НА БОЛЕСТТА НА ГОШЕ
11. КАКВО Е ТИП 3 БОЛЕСТ НА ГОШЕ?
12. КАК МОЖЕ ДА СЕ РАЗБОЛЕЕШ ОТ БОЛЕСТТА НА ГОШЕ?
13. ЕДНАКЪВ ЛИ Е РИСКЪТ ЗА ЗАБОЛЯВАНЕ ПРИ МЪЖЕТЕ И ЖЕНИТЕ?
14. КАКВО Е НОСИТЕЛ НА БОЛЕСТТА НА ГОШЕ?
15. КОЙ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ИЗСЛЕДВАН ЗА НОСИТЕЛСТВО НА ГЕНА НА БОЛЕСТТА НА ГОШЕ?
16. КАК СЕ ДИАГНОСТИЦИРА ЗАБОЛЯВАНЕТО?
17. КАКВИ ЕМОЦИОНАЛНИ И СОЦИАЛНИ АСПЕКТИ ПОВДИГА БОЛЕСТТА НА ГОШЕ?
19. БОЛЕЗНЕНО ЛИ Е ЗАБОЛЯВАНЕТО?
20. УМОРАТА ПРОБЛЕМ ЛИ Е ЗА БОЛНИТЕ?
22. МОЖЕ ЛИ БОЛЕСТТА НА ГОШЕ ДА ЗАСЕГНЕ АПЕТИТА?
23. КАК БОЛЕСТТА НА ГОШЕ ЗАСЯГА ВЪНШНОСТТА?
24. КАКВО СТАВА С ДЕЦАТА БОЛНИ ОТБОЛЕСТТА НА ГОШЕ?
25. КАКВИ СА ТРУДНОСТИТЕ, ПРЕД КОИТО СЕ ИЗПРАВЯТ ВЪЗРАСТНИТЕ БОЛНИ ОТ БОЛЕСТТА НА ГОШЕ?
26. ИМА ЛИ ЛЕЧЕНИЕ ЗА БОЛЕСТТА НА ГОШЕ?
27. КАКВА Е ЕНЗИМЗАМЕСТВАЩАТА ТЕРАПИЯ?
28. КАКВО Е ПОЛОЖЕНИЕТО С ДРУГИ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА БОЛЕСТТА НА ГОШЕ
29. КАКВА ПОДКРЕПА Е ДОСТАТЪЧНА ЗА БОЛЕСТТА НА ГОШЕ?
30. КАКВО Е НАЦИОНАЛНАТА ГОШЕ АСОЦИАЦИЯ?
Ако вие току що сте разбрали, че вие, вашето дете, близък или приятел страда от болестта на Гоше, то вие навярно за първи път чувате за това заболяване. Болестта на Гоше е рядко заболяване и доскоро тя не привличаше достатъчно общественото внимание. Несигурността и страха на хората от това заболяване се дължеше на липсата на достатъчно информация. В действителност болестта на Гоше е идентифицирана преди повече от сто години, но много неща за природата на това заболяване станаха изветни в последствие, както сиптомите му и психологичния ефект. Изследванията провеждани в последните 30 години доведоха до нов подход в лечението, както и до първото фармакологично средство водещо до обратно развитие на симптомите.
Тази книга ще помогне на вас и вашето семейство да обсъждате болестта на Гоше с вашия лекар. Тя ще ви служи като ръководсто за да разберете заболяването. Също така ще ви запознае как хората, които са засегнати, могат да се справят с различните симптоми и кои са достъпните лечебни методи.
Болестта на Гоше е вродено заболяване. Хората, засегнати от тази болест имат недостатъчно количество от един важен ензим. Този ензимен дефицит води до натрупване на мастни субстанции, които нормално се образуват при обмяната на веществата. Симптомите на заболяването са с различна тежест - от много леки до много тежки. Те могат да започнат във всяка възраст: от кърмачета до възрастни хора. В засегнатите болни генетичния дефект е налице още при зачеването.
По-малко от 1 на 40 000 души в общата популация притежават болестта на Гоше. Честотата на заболяването е най-висока в източно-европейските евреи Ашкенази 1:400 - 1:600. По-голямата честота на това заболяване води до погрешното мнение, че то е еврейско генетично заболяване. В действителност индивидите на всяка етническа и расова група могат да бъдат засегнати. Впрочем, болестта на Гоше не е много честа както например хемофилията в общата популация.
“Ние се чувстваме много самотни. Едно заболяване като това е така необикновено.”
Майка на 2-годишното момиченце Сарах.
“След като разбрах че мой роднина има болестта на Гоше, аз се чудех кога болестта ще засегне и мен. Заболяването засяга хората във всяка възраст.”
Роберт, 24-годишен мъж.
КАКВА Е ИСТОРИЯТА НА БОЛЕСТТА НА ГОШЕ?
Болестта на Гоше е наречена на името на френския лекар Филип Шарл Ернест Гоше, който пръв описва това заболяване през 1882 г. на 32-годишен човек, чийто черен дроб и слезка са били уголемени. През 1924 г. немският лекар Н. Лииб изолира една мастна съставка от слезката на хора с болестта на Гоше. Десет години по-късно френският лекар А. Агион идентифицира този компонент като глюкоцереброзид. Глюкоцереброзидът е съставка на клетъчните мембрани на белите и червени кръвни клетки. През 1965 г. американският лекар Роско Брейди доказва, че акомулацията на глюкоцереброзида е в резултат на ензима глюкоцереброзидаза. Изследванията на Брейди поставят основата за развитие на ензимо-заместващата терапия, използвайки глюкоцереброзидаза за заместване на липсващия ензим при болните от болестта на Гоше.
БОЛЕСТТА НА ГОШЕ:
Най-често лизозомно заболяване, болест на натрупване.
КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА БОЛЕСТТА НА ГОШЕ?
Човешкото тяло съдържа специализирани клетки наречени макрофаги, които извличат остарелите клетки чрез разграждане на прости молекули, които се включват в по-нататъшната обмяна на веществата. Този процес е аналогичен на яденето и смилането на храната. Макрофагите ядат изтощените клетки и разграждат техните клетъчни компоненти наречени лизозоми, които служат като храносмилателен тракт за клетките. Ензимът глюкоцереброзидаза се намира в лизозомите и е отговорен за разграждането на глюкоцереброзида на глюкоза и церамид.
Хората с болестта на Гоше нямат нормална активност на ензима глюкоцереброзидаза. Глюкоцереброзидаза се натрупва в лизозомите и не позволява макрофагите да действат нормално. Уголемените макрофаги, съдържащи неразграден глюкоцереброзид, са наречени клетки на Гоше. Тези клетки са главен признак на заболяването. Болестта на Гоше е най-честата от 10-те така наречени болести на натрупване.
КАКВО СТАВА КОГАТО СЕ НАТРУПАТ КЛЕТКИ НА ГОШЕ?
Гоше клетките най-често се натрупват в слезката, черния дроб и костния мозък. Те могат обаче да се натрупат и в други тъкани, включително в лимфната система, белите дробове, кожата, очите, бъбреците, сърцето и в по-редки случаи в нервната система. Често, орган който съдържа клетки на Гоше, се увеличава и не действа както би трябвало и в резултат на това се появяват симптомите характерни за заболяването. Типът и тежестта на симптомите варират значително при различните болни. Някои индивиди нямат симптоми, докато други могат да развият живото-застрашаващи симптоми.
Слезката е място, където често се акомулират клетките на Гоше.
Натрупване на клетките на Гоше в слезката води до нейното увеличаване и активиране. Уголемяването на слезката води до уголемяване на корема и болните изглеждат като с наднормено тегло или бременни. Нормално слезката разрушава старите еритроцити със същата скорост, с която те се продуцират в костния мозък. Когато слезката става свръх активна, тя започва да разрушава по-бързо отколкото те се продуцират и настъпва дефицит. Дефицитът на червените клетки води до анемия. Червените клетки носят кислород от белия дроб до всички клетки на тялото. Поради анемията болните страдат от кислородна недостатъчност. В резултат на това мускулните клетки не могат да продуцират достатъчно енергия и има тенденция да настъпва бързо умора след физически усилия на болните.
Свръхактивността на слезката може да причини и дефицит на белите кръвни клетки, което може да доведе до намаляването на имунната защита към бактериални инфекции. Също така една свръхактивна слезка може да редуцира броя на кръвните тромбоцити. Намаляването на броя на тромбоцитите намалява способността да се образуват кръвни съсиреци, увеличава се тенденцията към кървене и образуване на хеморагични петна. В резултат на това децата с болестта на Гоше имат тежки епистаксиси /кървене от носа/.
Черният дроб е друго често място за акомулация на клетки на Гоше. Черният дроб може да се увеличи и да се наруши неговата функция. У болни, при които се премахне слезката, черният дроб силно се увеличава поради преместване на натрупването от слезката в черния дроб. Чернодробните функции не се засягат тежко и малко болни развиват цироза. При цироза черният дроб развива фиброза на тъканите.
“Аз винаги имах голяма слезка като дете и моите родители мислеха първоначално, че това е пъпна херния.”
Кен, 26 годишен
“Тя имаше много голям корем, много голяма слезка, уморяваше се бързо и получаваше хеморагични петна лесно.”
Майката на 10 годишната Коли.
Друго често място, където се събират клетките на Гоше е костния мозък. Акумулираните Гоше клетки намаляват нормалната костно-мозъчна функция в местата, където са най-многобройни. Това може да доведе до много проблеми, които са чести при болните от Гоше. Например Гоше клетките могат да интерферират с продукцията на нормалните кръвни клетки /костният мозък е мястото, където се образуват кръвните клетки/, съпътствайки дефицита причинен от свръхактивната и уголемена слезка.
Костите при болестта Гоше са по-податливи на инфекция. Костите може да са по-тънки и слаби от нормалните или да са деформирани. В допълнение костните кризи могат да протичат, когато настъпи внезапно спиране на достъпа на кислород, където клетките на Гоше интерферират с нормалния кръвен поток. Тези епизоди са екстремно опасни и са като сърдечна атака в костта. Намаляването на кръвотока може да доведе до разрушаването на костта /наречено асептична некроза/ и води до постоянни проблеми в движенията.
В допълнение костите стават крехки и могат да настъпят спонтанни фрактури. Ако тези фрактури настъпят в гръбначния стълб те се наричат компресионни фрактури и могат да доведат до засягане на нерви. Болните от Гоше често се оплакват от костни и ставни болки. Тези болки най-вероятно се дължат на възпалителни промени в скелетната система, причинени от наличието на клетките на Гоше.
При всички хора с болестта на Гоше има намалена в различна степен глюкоцереброзидазна активност. В резултат на това, началото на заболяването и тежестта на симптомите варират значително. По настоящем специалистите по болестта на Гоше я разделят на 3 групи: тип 1, тип 2 и тип 3, базиращи се на 4 частични симптоми при протичане на болестта. Ако по-късно се появят първите симптоми, то заболяването е по-малко тежко.
Тип 1 болест на Гоше е най-честата форма и често погрешно дефинирана като възрастов тип на Гоше. Индивиди от всички възрасти могат да бъдат засегнати. Дефектните гени се установяват в по-малко от 1 на 40 000 души. Дефектните гени са по-чести сред евреите Ашкенази -около 1 от всеки 400-600 раждания в тази популация. Тъй като тип 1 болест на Гоше не засяга нервната система , понякога тя се нарича “невропатична болест на Гоше”.
“Когато аз бях на 9 години получих фрактура в дясната тазобедрена става. Аз слизах по стълбите в училище и чух силно пукане. Аз помислих, че някой е хвърлил нещо. Лекарите не вярваха, че аз ще мога да вървя отново. Те не ми казаха това, но аз оздравях и се научих да ходя отново.”
Барбара, 40-годишна
Тип 1 на болест на Гоше има сравнително широка вариация в клиничните признаци, симптоми и протичане на заболяването. Много хора с тип 1 нямат клинични симптоми и водят нормален начин на живот. В някои случаи обаче, заболяването може да е животозастрашаващо. Колкото по-късно се появят симптомите на заболяването толкова по-леко е то. Разбира се, най-честият признак в тип 1 е увеличението на слезката и/или черния дроб. Свръхактивността на увеличената слезка може да води до увеличена склонност към кървене, поради намаления брой тромбоцити, или уморяемост свързана с анемия. Увеличението на слезката често е пръв симптом, който се установява в деца под 6-месечна възраст. Слезката може силно да се увеличи и да засяга подвижността на детето и да привлича вниманието. Едно дете с тежко протичащо заболяване може да е по-ниско и може да получи изкривяване на гръбнака за да носи тежкия уголемен корем.
Скелетните симптоми на засегнатия скелет могат да настъпят по всяко време в еволюцията на заболяването: при деца под 2-годишна възраст или при възрастни над 70 години. В повече от половината от случаите Рьо-графията на костите показва Ерленмаерови деформитети. Бедрото се разширява при коляното и прилича на ерленмайерова колба. Признаците на тип 1 на болестта на Гоше са показани в таблицата.
СИМПТОМИ НА ТИП 1 НА БОЛЕСТТА НА ГОШЕ
КАКВО Е ТИП 2 НА БОЛЕСТТА НА ГОШЕ?
Тип 2 на болестта на Гоше е много рядка бързо прогресираща форма на заболяването, която засяга мозъка и всички други органи, както при тип 1. Наречена е “инфантилна Гоше болест”. Тип 2 се характеризира с тежко неврологично засягане в първата година от живота. Наречена е още “остро невропатична болест на Гоше”. По-малко от 1 на 100 000 новородени имат тип 2 на болестта на Гоше. Тази форма на Гоше не се среща в особено предразположение в нито една етническа група.
Децата с тип 2 заболяване изглеждат нормални в първите няколко месеца на живота преди да развият неврологичните симптоми. Едно засегнато дете не живее повече от 2 години поради тежката неврологична симптоматика.
Някога беше наречена “ювенилна болест на Гоше”. Тип 3 се характеризира с бавно прогресиращо неврологично заболяване. Тип 3 болест на Гоше е много рядка с честота под 1 на 1 000 000 раждания. Тя също не се среща в определени етнически групи . Известен брой случаи има в Скандинавия и Швеция.
Признаци и симптоми на тип 3 болет на Гоше се появяват в ранното детство. Другите симптоми на заболяването освен неврологичните, приличат на болестта на Гоше тип 1. Тип 3 болните, които достигат възрастта на подрастващите, могат да преживеят до 30-40 години.
КАК МОЖЕ ДА СЕ РАЗБОЛЕЕШ ОТ БОЛЕСТТА НА ГОШЕ?
Болестта на Гоше е наследствена. Тя е резултат от онаследяване от родителите. Някои признаци, като цвят на очите, височина и генетични заболявания преминават от родителите на децата. Гените на човека са организирани в 23 двойки хромозоми. Гените съдържат отпечатъци, които телесните клетки използват за синтеза на протеини, основните градивни елементи на живота. Всяка хромозома съдържа хиляди гени. Всеки човек онаследява по едно копие за всеки ген от двамата родители. Гените на глюкоцереброзидазата също преминават от родителите на децата. При болестта на Гоше отпечатъкът за глюкоцереброзидазата /вид протеин/ е дефектен. Като резултат на това глюкоцереброзидазата продуцирана от дефектните гени е нестабилна и не може да има нормална функция.
ЕДНАКЪВ ЛИ Е РИСКЪТ ЗА ЗАБОЛЯВАНЕ ПРИ МЪЖЕТЕ И ЖЕНИТЕ?
Копията на гена на глюкоцереброзидазата се носят от хромозоми, които не са свързани с пола. В резултат на това дефектните гени на глюкоцереброзидаза могат да преминават еднакво в мъжете и жените. Една двойка хромозоми са свързани с пола на мъжете и жените и са наречени полови хромозоми. Другите 22 двойки хромозоми са наречени автозоми. Генът за ензима глюкоцереброзидаза е на една от автозомните двойки. Болестта на Гоше е автозомно рецесивно заболяване. Рецесивно е това заболяване, при което индивидът онаследява 2 дефектни гена
КАКВО Е НОСИТЕЛ НА БОЛЕСТТА НА ГОШЕ?
Човек с един нормален ген и с един дефектен ген за глюкоцереброзидаза е носител на болестта на Гоше /приблизително 1 на 10 души при евреите Ашкенази/. Тези хора не развиват болестта на Гоше тъй като единият ген, който е нормален, е достатъчен за продуциране на достатъчно количество ензим, който предотвратява натрупването на глюкоцереброзид. Носителите на болестта на Гоше не ще развият симптомите на болестта. Вероятността е 50:50 Гоше гените да преминат във всяко дете. Едно дете ще развие болестта на Гоше, ако то онаследи дефектните гени от майката и от бащата.
“Ние никога не бяхме чували за това заболяване. Аз бях готова да отида в медицинската библиотека и да започна да изследвам сама.”
Майка на 11-годишно момиче, Елен
“Моят син често ме пита “Защо съм роден с болестта на Гоше?””
Майка на 7-годишен син, Кевин
Какви са причините да имаш деца с болестта на Гоше и кои са носителите на заболяването?
Ако двамата родители са с нормални гени за глюкоцереброзидаза, всяко дете ще онаследи 2 нормални гена, един от които от бащата, а другият от майката и така никога няма да има болестта на Гоше.
Ако единият родител е носител на болестта, а другият не е имал 50:50 шанс да се онаследи генът на Гоше от носителят-родител, нито едно от децата няма да боледува от болестта на Гоше, защото то е онаследило нормален ген от другия родител.
Ако двамата родители са носители на болестта на Гоше, във всяка бременност има 25% шанс да има дете, което онаследява Гоше гена от всеки от родителите и всички те ще имат болестта на Гоше.
Има шанс 50:50 да има деца с вроден ген на Гоше онаследили от единия от родителите - нормален, а от другия - носител. И накрая има 25% шанс от всяка бременност да има дете, което е онаследило два нормални гена от родителите и то няма да бъде носител, нито ще има болестта на Гоше. Трябва да се наблегне, че всяка следваща бременност е независима от това дали има или не родено дете в семейството с болестта на Гоше. Ако има 1 дете с болестта на Гоше в семейството, не значи че следващите 3 няма да онаследят заболяването.
Ако един родител има болестта на Гоше, а другият е здрав, всички деца ще онаследят гена на болестта на Гоше и ще бъдат носители.
Ако единият родител има болестта на Гоше, а другият е носител, има 50:50 шанс, детето да онаследи двата гена на болестта на Гоше. Има 50:50 шанс да се онаследи Гоше генът от единият родител и детето да бъде носител.
Ако и двамата родители са с болестта на Гоше, всички техни деца ще бъдат болни.
“От 7 деца, аз съм един от 4-те с болестта на Гоше.”
Адам, 73-годишен
КОЙ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ИЗСЛЕДВАН ЗА НОСИТЕЛСТВО НА ГЕНА НА БОЛЕСТТА НА ГОШЕ?
Тъй като болестта на Гоше е генетично заболяване, всички близки родственици имат риска да имат заболяването или да са потенциални носители на гена. Семейства с фамилна обремененост с болестта на Гоше трябва да дискутират с лекарите си възможностите за тестуване. Скринингът на заболяването и кръвните проби се вземат за да се измери глюкоцереброзидазната активност. В зависимост от нивото на намерената активност един човек може да бъде определен като носител или болен от болестта на Гоше. За откриване на носителите кръвните тестове не са винаги точни - дължи се на вариациите на ензимното ниво. Амниоцентезата и вземането на хорионни въси може да се използва за диагнозата на болестта на Гоше в ранна бременност. Генетичното консултиране е достъпно за двойки, които имат фамилна история за болестта на Гоше.
“Скоро след като беше поставена диагнозата на моята дъщеря, аз разбрах че съм бременна отново. Направиха ми пренатално изследване, хорионните въси показаха, че ще имам момче, което е здраво.”
Майка на 3-годишна дъщеря, Дженифер
КАК СЕ ДИАГНОСТИЦИРА ЗАБОЛЯВАНЕТО?
Процесът на диагностициране на много заболявания и специално на болестта на Гоше не е винаги лесна. Често пациентите отиват на лекар поради други проблеми като инфекции, неопределени болки или рутинно изследване. Впрочем поставянето на диагнозата не е трудно, въпреки че някои симптоми може да напомнят други болести. Лекарят първи провежда тестове, за да изключи други заболявания. Например при болни с ниски тромбицити лекарят провежда изследвания за изсключване от левкимия. Ако болният се оплаква от болки в ставите лекарят първо
Може да се съмняваме за болестта на Гоше при необяснимо увеличение на слезката или тенденция към кървене, костни или ставни болки или спонтанни фрактури. Педиатрите поставят диагнозата на деца, които имат домашен дискомфорт и чести епистаксиси. Хематолозите могат да поставят диагнозата при болни с нисък брой левкоцити и тромбоцити
“Болката при костните кризи е по-лоша от родилните болки.”
Алисон, 38-годишна жена
Признаци на болестта на Гоше, които не се чувстват от болните, но са много ясни при лабораторните изследвания са повишените нива на киl